Писмо на студента

Мила мале, то много хубаво нещо са празниците ама лошото е, че вече трябва да се зубри, сиреч да са чете. Що ли, мале, ам че щото иде сесия и както викат по-дъртите студенти ша ни разкажат игрите. Кат ти викам за по-дъртите да не си помислиш, че са толкоз дърти, кат пенсиите в наше село. По-млади са ама има тук таме и такива дет са без коса и с бая диоптри. Думам ти най-вече за мъжете, щото на някой хич не им са иска да завършат тоя университет и са влачат по изпити до второ пришествие. Страх ги било, мале, от казармата! Представяш ли си, мале, да бягат от оръжие? Аз от кога чакам да туря военни одежди и да ми дадат автомат! Тъй де, няма само бай Рангел да са пъчи с чифтето? Тъй ми са иска да имам и аз оръжие, че да ударя някое заблудено глиганче или куцо сърне! Ох, мале, кат говоря за месо почват да ми текат лигите, щото рядко хапвам свястна мръвка. На`, в стола ни дават разни шницели и кремвиши почти всеки ден ама кат че в тях и грам месо няма! Преди да ги ям бая ги душа и състудентите ми са радват и ми викат догчето. Друго английско име, което бая ми харесва. Нали не си забравила, мале, че ми викат и крейзито! А бе, бая имена си имам и кат ми рекат на английски винаги са ухилвам до уши и другите край мен също почват да са хилят, кат улави! Стига толкоз за хиленето, мале, да не помислиш, че почвам да превъртам, кат лудия Спиро! Мале, ако някоя кокошка вземе да гледа, кат грипясала веднага и тегли ножа, да не умре! После я препечи добре и я прати по бай Гътьо шофьора на селския рейс!



{START_COUNTER}